понеделник, 7 януари 2013 г.

Bones of Love

    Ако беше пет минути по-нормален, бих запратила по теб един сервиз кристални чаши и миниатюрен чайник, пълен с вряла пот. Щях да викам с гласа на десетина-двайсет гарвани и да тъпча с черни, мръсни пера трупа ти в опит да те направя възглавница, на която да свия гнездо и да снасям яйца на малки, жълти, гнусни ларви или лаври... или лаврови венци.
    После бих заляла с бензин всички снежни покриви на къщи, за да им направя червени косите и да гледам как те пържат отвътре - навън и отвън - навътре, защото не знам кое е по-лошо за осите.
    А ти си оса. Ти си алергия към шоколад и вино, сметана и ягоди. Ти си алкохолизъм. Ти си кофеин в конски дози. Ти трябва да се приемаш венозно.
    Теб трябва да те забранят. Защо не те забраняват? Защо още е позволено да разхождаш разврата си пред къщите на хората?
    Защото можеш.

Петминутна почивка за автора.

    Големият ти проблем е защо всеки инфантилен кретен с апарат и кофти снимка на кофти човек в социалните мрежи се зве фотограф. Аз се смея, защото е смешно, а ти си наистина бесен - тогава се засрамвам от себе си и започвам да си те представям като динозавър - с люспите и всичките му екстри. Когато си готов ти сменям цветовете, а ти все още вилнееш. И аз знам, че са самозванци, обаче ти си толкова обезумял, че мен ме е страх да кажа нещо (току виж сме взривили квартирата).
    Такива неща, ти си ми чумата на творческата мисъл и съвсем, съвсем не ми се пише.
    Радвам се, че нямаш пет минути повече нормалност, защото нямаме кристални чаши.
И бензинът ми е скъп.
Нали все за политика се пише.
Не ми намаляйте бензина, ще ви запаля
като мравки

в мънички леговища

със своите жалки съкровища
чудовища
и други неща,
които живеят под леглото.
Не загасяйте лампите
ще дойде Торбалан
или Дядо Мраз
и други плашещи митични фигури
от социалистическите ви разбирания.
Та да се върна на тебе - ела и ми драсни клечката, че тъкмо съм се овързала здраво.
ПП: Кофти филм..или беше обичам те?

събота, 31 март 2012 г.

My Body Is a Cage

За пореден път празна стая
и пълна глава.

Защо не млъкват ? Гласовете в главата ми ...

Мисля, че имам проблеми. Психически.

Щеше да е вярно, ако можех да мисля добре, но при всичкия този шум...

Тонове чувства. И малко математика.
Интензивни чувства обединени с интервал от Сълзи до Смях е решение на уравнението живот=смърт.

Какво толкова цените мизерните си животи, като в крайна сметка умирате.
Помнят ви след смъртта?
И какво от това, при все че отдавна изстинали в гроба сте загубени ...ура!

Каквото повикало, такова се обадило.
Живей бе, червей. След смъртта изяден от събратя.

Толкова много фрази.Изборът е труден.
Прочие, последната май си беше добре.

След смъртта изяден от събратя.

Cinnamon Crucifix

Няколко стотин хиляди мириса изпълваха стаята.
И няколкостотин хиляди думи.
И няколкостотин хиляди души.
И няколкостотин изобщо.
  Количественият надхвърля качествения състав на населението ми и започват да се леят тия ми ти няколкостотин хиляди по три - излизат през прозорците, спъват се в прага на вратата и изхвърчат навън, а заедно с тях и всичките няколкостотин хиляди аромата.
Всичките, без един.

 Една стая с размерите на душа трудно издържа на напрежението на три пъти по няколкостотин, а когато те си отидат вътре остава ароматът на страха им, на горящите им чела, на потта и кръвта им. Всичката карантия на тия три пъти по няколкостотин мирише,.. и всичката мирише на канела. Аромат на разпятие.

 Там провесвам (както правя с прането) малкото мен останало в мен и го съзерцавам. Каква жалка комбинация от чусвтва, толкова износени и празни, че дори и някога да съм ги чувствала в разцвета им, сега са само парцали. Свързвам ги с дрехите си - обичам ги, обличам ги, парфюмирам ги и ги прегръщам... после ги горя на канелената клада и се отвращавам от собствения си вкус.

 Моите трепети са апокрифна литература, те се навират между ръцете ти и ти прошепват, че жената може да изпитва оргазъм, че мозъкът ти може да мисли, че забременяването е следствие от секса и че баща ти е бил адски прост. Когато веднъж хвърлиш поглед върху тях, избираш какво ще ги правиш - ще ги скъташ по рафтовете на пръстите и очите си, или ще ги коронясаш с венец от тръни.

 Впрочем, на моите трепети им е все едно. Даже на моите трепети им е нищо. Те се раждат от чудо и умират за глупава кауза, защото знаят, че ще свърши добре... или поне ще мирише добре.

От пердетата капе восък, защото са направени от свещи и горят. Горят заедно с канелената клада.

Хаха, ето я моята Голгота.

Но моят кръст мирише по-добре от твоя...

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Great Changes

Да променя начина си на обличане, мисленето, речника, количеството цигари, промилите алкохол в кръвта, кафетата на ден, крайните изказвания, нервните кризи, неприличните жестове, безхаберието, отвращението, маниите, влюбчивостта, честността, прямостта (още хиляда неща завършващи на -тта), замислените физиономии, избухванията, стихванията, непотребните вещи, информацията, говоренето, тишината, глупостите, истината, нещастието, щастието, мръснишките погледи, неприличието, събличането на обществени места, писането, съзерцанието, четенето, музиката, нелепите случки, причерняванията, припадъците, потайностите, изявленията, премълчаването, вдишванията, издишванията, мръсните мисли за майка ти, употребените наркотици, бройката на синините, грима, децибелите на смеха си, походката, надменността и змийщината, и куп други неща, които са ви трън в очите.
За целта си променете отношението.
Просто спрете.

събота, 26 ноември 2011 г.

Little Ashes

Раздухах праха от възглавницата за да положа на нея трупа на изсъхналата ми преждевременно съвест. Завих я с проядени от молците на измислиците завивки на чист, непоправим егоизъм и после стоварих върху тях купчина непотребни никому чувства, за да ги запаля после с едно единствено тръсване на пепелта от цигарата.
Нещо почуква в гардероба (който по случайност ми служи за глава). Отварям, а те мислите ми излизат от мода. Затръшвам вратата, викам си "Няма да ги паля и този път" и победоносно завъртам ключалката.
Когато правя такова масово разчистване на закостенели убеждения от килера на живота си, разбирам, че, колкото и дълго да горят, накрая винаги остава малко пепел... толкова, колкото е паднала от цигарата, за да ги запали... малко прах.
Малко прах за всичката гадост, която са ми донесли чувствата, малко прах за всичко, което мърдаше в живота ми без разрешение, малко прах за разврата на мислите ми, за тяхната изменчивост, лъжливи доказателства и нагласени факти.
Малко прах за всичко, което изгоря онази сутрин, когато се събудих без душа, но с повече сарказъм.

сряда, 16 ноември 2011 г.

B. Nikoloff

 Ако някой път погрешка влезна в тялото ти (наместо в моето) ще се загнездя на топче между ребрата ти и ще мъркам, когато да вдишаш (за да ти напомня, страх ме е да не забравиш и без да искаш да умреш). Ти ще си мислиш, че си болен, и ще се тъпчеш с лекарства и ще ходиш на лекар, а аз уж мъркам толкова тихичко.
 После ще се разходя под косата ти, ще размахам опашка пред очите ти и ще се просна там, за да не давам да очите ти да виждат тая паплач. Пак ще тръгнеш по лекари, от ушите ще дочувам, че ми казват перде. Ами да, преде съм, изобщо не ми пука.
 Като огладнея ще се смъкна надолу до плешките ти, за да изям всичките ти страхове и тежести (после ще се намушкам във устата ти и ще ги изкашлям). Без да искам закачих ноктите си на врата ти и оставих белези, сега ти казват, имаш шипове. Не шипове, казвам, а нокти.
 Разхождам се измежду пръстите ти и на тебе сега много ти се пише, ах колко съм тайна. Не бой се, като ми омръзне ще се измуша през пъпа ти и ще се намърдам в някой друг.
 Та мисълта ми беше за ребрата ти - не се страхувай... сега някой твой е там. И нейсе, не го предрусвай с хапчета, той само си мърка, защото го е страх да не умреш.

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Sometimes

Понякога дълго зяпам във фамилното ти име безцелно. Много го обичам... Така си е, помниш. Чета до перпетуум нещата, които някога съм писала за теб; тези, за които знаеш, и тези, които съм запалила, за да запазя само в тавана на тялото си.
Много ти мразя името и месеците заедно, и всичките комети, за които ти разказвах, за бръмбарите, за еднорозите, за приказките вечер, за кафето сутрин - с много захар, защото знаеш, че го мразя така;
Пуф, за парещия телефон, за гей брат ти...
Понякога ми липсваш по малко. Като много неща. Като едно нещо.
Понякога ми се ще да ми се обадиш.
А понякога ми се ще просто да сляза и да си пред блока, да тичаш 15 минути през кошмарен сняг за да угодиш на противните ми капризи.
Обаче винаги ми се иска да не усещам лицемерната нотка в гласа ти.

.... Май от всичко, това най-много ми се ще.

понеделник, 24 октомври 2011 г.

Dickhouse

На първо четене нещата не са толкова зле, защото мъжете още развяват победния флаг с копието на марс или, иначе казано, зле стилизирания фалос. На второ четене, обаче, направо тичам към бакалията за нова самобръсначка, с която да диагонализирам добре изпъкналите ми от нерви сини и червени кръвоносни съдчета. Амин.
Хорото е хубаво нещо, зависи кой го води... И понеже подредени един до друг мъже правят армия, а подредени една до друга жени правят публичен дом, всички заедно се полюшваме с голямата въпросителна "Къде е разликата?, като удриваме с куцата нога на народния куровод.
Казвам това, за да кажа, че вече ми излизат киселини и лошо кашлям, защото имам алергия към простотии. Писна ми да чета революционерски или аз-съм-герой-и-се-бия-в-гърдите изказвания под всякаква форма.
В тая смешна постановка герои няма.
Има червеи.
Жалки.
Ама много жалки.
Които се прехранват с трупа на отдавна мъртвото общество. Пак Амин.
Отче наш, ти който си на небето, защо не си почистиш конюшната, защото съм чела, че при наличието на толкова много изпражнения, все някъде трябва да има и пони...

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Velvet

Не трябваше много, за да му настръхнат косите, само бегъл поглед през малкия прозорец с изпокъсаното кадифено перде. Бавно се спусна обратно на люлеещия се стол, заклати се и потъна в кошмарното скърцане.
Навън нямаше нищо, само плътна като плат мъгла, която можеш да разрежеш с нож.
При тая мисъл стана бавно, взе ножа и излезе на терасата. Замахна бързо, чу се...
Разтвори я тая мъгла, като платно от лен я разпори. И там никой нямаше, само безбрежното бяло на тихото и един черен чадър. "Ей, Никой". Провикна се и Никой отговори с тишината си.
Взе игла и конец и заши бялото - тъй както си беше- ама с черен конец. Да личи, че е шито, че Някой бе виждал чадъра на Никой; черния чадър и иглата с конеца.
Върна се обратно на стола,.. и него заши- да не скърца.
Потъна в разговори с Никой.
А Никой говореше ли, говореше.
Представете си колко бе тихо.

Insanity

Там, където отиваха, нямаше много за гледане, но беше омагьосваща оная лудост, с която се въртяха очите им и попиваха с жад тая скука, тая празнота.
Само да видите очите им - как бясно се спускаха нагоре-надолу по черно-белите листове и направо ги прогаряха с ентусиазма си.
Така четяха тия ми ти луди, щото по библиотеките лудите само останаха... Мишоците, захапали тия ми ти корици, а тая тишина ги е загризала пък тях...
Шумът иде само от очните им ябълки, които беснеят из листовете.
Опияняваща е тая лудост, ей,
и всички сме пияни като попове на кръщене.

It seemed like.. .

Изглеждаше, сякаш всички хора се запленяват повече от хотелите, от колкото от залива с делфините.
Изглеждаше, сякаш всичко, създадено от майката природа, бледнее пред туй, създадено от десетки мръсни ръце.
Изглеждаше, сякаш вятърът от време оно е издухал мозъка от главите на тия и бе ги превърнал в тикви - еднакви и празни.
Изглеждаше, сякаш всичките светкавици на света за тях светеха по слабо от електрическа крушка.
Изглеждаше, сякаш не сме от тоя свят и тука само гостуваме, облегнати на парите си, ослепени от тях, увити в стойността им.


Изглеждаше, сякаш всичкия дъжд на света не може да ни измие.

"Изглеждаше сякаш е забравила за бялата си рокля с малките цветя и шибаното си бельо."

сряда, 15 юни 2011 г.

Roulette

Аз и ти си играем на казино.

Влизаш. Аз добре те познавам. Ти добре ме познаваш... и изобщо - добре се познаваме.
Сядаш отсреща - този път ще е покер (защото така си се караме, нали сме аз и ти). Раздавам картите. Сега ти си имаш причини, аз пък си имам поводи. На флопа повдигаш вежда, аз нервнича. Залагам си обвиненията, ти плащаш с оправдания.
Побеснявам.
Търн.
Сега е ред на малко драма - тръшкам се, плача, треса се...после в обратен ред и после пак отначало. Ти кротваш. Двоумиш се. Накрая рейзваш, сядаш до мен, а аз пък ти плащам с шамар. Сега си мълчим.
Мълчим.
Ривър.
Все още мълчим.
All-in. Ти плащаш светкавично, без да ти мигне окото. А и какво би загубил или спечелил?

Аз и ти си играем на казино.
Защото с шоудауна падат и други неща.

сряда, 6 април 2011 г.

The Divine Plan II

Господ сигурно е гей.
Защо иначе първо ще създаде мъж? Или божията сила се съдържа в патката? Може би затова мъжете обичат да ги изкарват на показ и държат всички да знаят за съществуването им...
Изобщо по тази логика всички мъже са педали.
Проблемът ми с това е, че винаги съм обичала гейовете...


Господ сигурно е гей... Колкото до Ева - тя си е курва.

четвъртък, 31 март 2011 г.

When God Became Rich

Имало едно време един Господ, но историята не започва с това. Преди него имало-ло-ло-ло един Сатана, но той в случая не е важен.
Господ, когото всички накратко наричали Бог (тъпо, не разбирам) живеел в облаците. Там умирал от скука. Тогава Бог решил да създаде нещо, което да се намира под облаците и го нарекъл Земя. На земята посял белите си семена и от тях се родили космати, пернати и люспести изчадия, но и те не са важни сега. Бог явно бил с неизживяно детство и много обичал да си играе в калта, като това му коствало милиони по-късно. Той кихнал право в едно кюфте от кал и вдъхнал живот на странното нещо, нарекъл го човек, по-късно го заплюл и го пратил на изток от рая заедно с окаляната му жена.
Насича, фокусирай, сега в центъра са недъгавите дечица (явен плод на кръвосмешение) на въпросното кюфте. Вдъхнатия живот одавна е загубил цената си, изчадията адови се самоубиват под път и над път. Каква загуба на Божието време, братя. Амин. Талантите (доколкото едни деца на кюфте от кал могат да имат такива) се изразяват в ритмично потропване с крак по мраморния под/паркет/плочки/мокет и всякаква подобна настилка. Въздуха не е за дишане, цветята не са за мирисане, водата не е за наближане, храната не е за вкусване, живота не е за живеене, а душата на бога одавна не живее в тия хора.
И когато тия хора вече нямаха какво да си кажат, тъй като нищо не мислеха, тогава се наложи Бог да направи Facebook. И Бог стана богат, стана мръсно богат, отвратително богат, а тъй като Бог не може да е мръсен, той даде парите на Втория си син- Марк.
Следващият милиардер ще се казва Йосиф и по мои изчисления ще продава души онлайн.


GETASOUL.ONLINE-SHOP.COM

неделя, 20 март 2011 г.

Million

Няколко хиляди думи в един поглед, защото Да Погледнеш е по-силно от Да Кажеш.


Няколко хиляди мисли в един миг, защото да си спомниш е по-лесно, отколкото да запомниш. Хиляди души просто преминават. Космос. Ангели. И ние имаме криле- невидими, разбира се. Защо да ги хабим, влачейки ги по земята, докато ходим?
Сега отначало.
Има неща, които просто не се променят. Затова са орлите - да събират звезди и слънце. Мелодии. Кафе. Непонятно е как нещата просто се завъртат. Моменти(така и не се научих да я казвам тая дума). Близо. Далеч. Седмици, месец.
До тук нищо.
Дай пак.
Станах много рано, легнах много късно, кафето беше силно, две неща липсваха - главата ми и пантофите. Винаги ги няма. Пантофите ми, де. Главата се появи по едно време. Хващаш първата книжка под ръка и започваш да тършуваш за шибаните пантофи, за да влезеш в банята. Когато най-накрая ги намираш се натикваш в банята да отнемеш от зъбите си скъпоценния слой плака. Оглеждаш се - огледалото се пука. Проверяваш в шкафа - револвера е на място. Завърташ барабана, почистваш дулото и прострелваш тубичката с паста за зъби. Смъртоносно.
Общо взето така минава сутринта.
Политика две в едно.