Great Changes

Да променя начина си на обличане, мисленето, речника, количеството цигари, промилите алкохол в кръвта, кафетата на ден, крайните изказвания, нервните кризи, неприличните жестове, безхаберието, отвращението, маниите, влюбчивостта, честността, прямостта (още хиляда неща завършващи на -тта), замислените физиономии, избухванията, стихванията, непотребните вещи, информацията, говоренето, тишината, глупостите, истината, нещастието, щастието, мръснишките погледи, неприличието, събличането на обществени места, писането, съзерцанието, четенето, музиката, нелепите случки, причерняванията, припадъците, потайностите, изявленията, премълчаването, вдишванията, издишванията, мръсните мисли за майка ти, употребените наркотици, бройката на синините, грима, децибелите на смеха си, походката, надменността и змийщината, и куп други неща, които са ви трън в очите.
За целта си променете отношението.
Просто спрете.

Little Ashes

Раздухах праха от възглавницата за да положа на нея трупа на изсъхналата ми преждевременно съвест. Завих я с проядени от молците на измислиците завивки на чист, непоправим егоизъм и после стоварих върху тях купчина непотребни никому чувства, за да ги запаля после с едно единствено тръсване на пепелта от цигарата.
Нещо почуква в гардероба (който по случайност ми служи за глава). Отварям, а те мислите ми излизат от мода. Затръшвам вратата, викам си "Няма да ги паля и този път" и победоносно завъртам ключалката.
Когато правя такова масово разчистване на закостенели убеждения от килера на живота си, разбирам, че, колкото и дълго да горят, накрая винаги остава малко пепел... толкова, колкото е паднала от цигарата, за да ги запали... малко прах.
Малко прах за всичката гадост, която са ми донесли чувствата, малко прах за всичко, което мърдаше в живота ми без разрешение, малко прах за разврата на мислите ми, за тяхната изменчивост, лъжливи доказателства и нагласени факти.
Малко прах за всичко, което изгоря онази сутрин, когато се събудих без душа, но с повече сарказъм.

B. Nikoloff

 Ако някой път погрешка влезна в тялото ти (наместо в моето) ще се загнездя на топче между ребрата ти и ще мъркам, когато да вдишаш (за да ти напомня, страх ме е да не забравиш и без да искаш да умреш). Ти ще си мислиш, че си болен, и ще се тъпчеш с лекарства и ще ходиш на лекар, а аз уж мъркам толкова тихичко.
 После ще се разходя под косата ти, ще размахам опашка пред очите ти и ще се просна там, за да не давам да очите ти да виждат тая паплач. Пак ще тръгнеш по лекари, от ушите ще дочувам, че ми казват перде. Ами да, преде съм, изобщо не ми пука.
 Като огладнея ще се смъкна надолу до плешките ти, за да изям всичките ти страхове и тежести (после ще се намушкам във устата ти и ще ги изкашлям). Без да искам закачих ноктите си на врата ти и оставих белези, сега ти казват, имаш шипове. Не шипове, казвам, а нокти.
 Разхождам се измежду пръстите ти и на тебе сега много ти се пише, ах колко съм тайна. Не бой се, като ми омръзне ще се измуша през пъпа ти и ще се намърдам в някой друг.
 Та мисълта ми беше за ребрата ти - не се страхувай... сега някой твой е там. И нейсе, не го предрусвай с хапчета, той само си мърка, защото го е страх да не умреш.

Sometimes

Понякога дълго зяпам във фамилното ти име безцелно. Много го обичам... Така си е, помниш. Чета до перпетуум нещата, които някога съм писала за теб; тези, за които знаеш, и тези, които съм запалила, за да запазя само в тавана на тялото си.
Много ти мразя името и месеците заедно, и всичките комети, за които ти разказвах, за бръмбарите, за еднорозите, за приказките вечер, за кафето сутрин - с много захар, защото знаеш, че го мразя така;
Пуф, за парещия телефон, за гей брат ти...
Понякога ми липсваш по малко. Като много неща. Като едно нещо.
Понякога ми се ще да ми се обадиш.
А понякога ми се ще просто да сляза и да си пред блока, да тичаш 15 минути през кошмарен сняг за да угодиш на противните ми капризи.
Обаче винаги ми се иска да не усещам лицемерната нотка в гласа ти.

.... Май от всичко, това най-много ми се ще.