Million

Няколко хиляди думи в един поглед, защото Да Погледнеш е по-силно от Да Кажеш.


Няколко хиляди мисли в един миг, защото да си спомниш е по-лесно, отколкото да запомниш. Хиляди души просто преминават. Космос. Ангели. И ние имаме криле- невидими, разбира се. Защо да ги хабим, влачейки ги по земята, докато ходим?
Сега отначало.
Има неща, които просто не се променят. Затова са орлите - да събират звезди и слънце. Мелодии. Кафе. Непонятно е как нещата просто се завъртат. Моменти(така и не се научих да я казвам тая дума). Близо. Далеч. Седмици, месец.
До тук нищо.
Дай пак.
Станах много рано, легнах много късно, кафето беше силно, две неща липсваха - главата ми и пантофите. Винаги ги няма. Пантофите ми, де. Главата се появи по едно време. Хващаш първата книжка под ръка и започваш да тършуваш за шибаните пантофи, за да влезеш в банята. Когато най-накрая ги намираш се натикваш в банята да отнемеш от зъбите си скъпоценния слой плака. Оглеждаш се - огледалото се пука. Проверяваш в шкафа - револвера е на място. Завърташ барабана, почистваш дулото и прострелваш тубичката с паста за зъби. Смъртоносно.
Общо взето така минава сутринта.
Политика две в едно.