Смолян (или Наръчник - Как да умъртвиш един град)

До колкото си спомням последния път, когато ходих на кино в Смолян, беше преди 5 години."Хари Потър и майка му в лудницата" или може би се бъркам, 'щото така като гледам май на луди ни правят.
И студено беше.Не, не ме разбрахте, навън беше топло, в киното, обаче си беше върла зима, а по земята се размятаха пуканки и косми на кълбета, а прахът се вдигаше чак до тавана...подходящо за атмосфера на Уестърн като "Хари Потър".
Всъщност филма изглеждаше доста стар заради Бримката на платното, изпълняващо ролята на екран.
Плачевно беше.И е.И ще бъде.
Наръчник "Как да умъртвиш един град" е в ръцете ти, защото с тези две ръце основно си бъркаш по дупките вместо да изпънеш гордо пръста, който се намира между показалеца и безименния, и най-накрая да изразиш мнение, безлично копеле.
Защото Замунда ти дава да си гледаш филмчетата, ама постановките в РДТ кой ти ги дава?Защо цяла сграда пустее и кой иска Лувър в София?
Майка ти иска.
Хванахте ни малкото градче и го изцедихте, ама до край го изцедихте, жив човек да не остане.
'Що не запалите библиотеката и да срутите галерията и музея, и на тяхно място не построите по един голям паметник на гъза и мустаците на Д.Я.
'Щото не само млади хора няма, то и стари не останаха.Пенсиите нямат къде да си прочетат вестника, а в 3ките не можем да се разминем с егото на контрольора.
Да ви еба в мизерните душици.
И град беше.


Ама беше.

Mr.King, или как да ти завра цигарата в кривото гърло.

Въпросителна.
Увеличихте ми цигарите.
Непушач си?Пасивното пушене убива?

Дано, мамка ти мръсна, че чумата вече я няма да ви посече сичките.
Цените си живптеца сякаш е нещо повече от лайната, които ежечасово изливате от тоалетната ви право в моренцето, къде после топкате краченцата на кирливите ви дечица.
Сеч.
Удивителна.
Така както вие ми лазите по нервичките, никой не може.
Спокойно обръщам недоизмитата чаша с водка и се наливам.

Точка.
Трудно ли ви е да ме разберете? 
Сигурно.
Пасивното пушене убивало...

Пасивното мислене също.

Аз.

Ако има нещо по-здравословно от чаша водка, то би могло да бъде добре свита цигара.
Димът я обвива и формите й се очертават в тъмното...прилича на винена чаша, пълна с дъждовна вода.
Загасям тока и си представям как би изглеждала пред мен, с цигаре' и дълги кадифени ръкавици...Красота.Въображението ми прави формите й толкова изваяни.
Мога да усетя аромата й...на джаз и празен бар...на кабаре.
Играе карти.Пие джин.
Тананика си лъжовно блус...и все пак мирише на джаз.
Не е ли хубава.Толкова хубава...на тъмно.
Усмивката й е секси, а устните й напомнят чаша с Джак.
Задръжките й се равняват на косите й - къси...и все пак са там.

А косите й?
Миризма на пури - евтини при туй.
И може би леко скичени, несресани.
И все пак мирише на разврат.
И това не е тъжно, защото е развратна основно душата й.

Изглежда доволна от себе си.Картите й май са добри.

Цигарата свърши, до тук и с тъмнината.

Светнах тока и погледнах отново огледалото.
Колко е въображаема тя..

Той е...

Той е едно добро, симпатично момче.
Понякога не изслушва,
понякога не говори,
но винаги е приятел.

Той е едно пухено нещо- почти мече.
Понякога обича,
до сега не е мразил,
но винаги е там, когато ти трябва.

Той е нещото, което винаги може да те накара да се усмихнеш.
Дори когато е мрачен,
или е с влажни очи,
но винаги търси в ужасното истина, и то не ужасна, а доста добра.

Той е нещо, така, изумително.
Понякога лесно сравним със геврек.

Той е съществено важната разлика
между мен и животното (в скоби човек).