Там, където отиваха, нямаше много за гледане, но беше омагьосваща оная лудост, с която се въртяха очите им и попиваха с жад тая скука, тая празнота.
Само да видите очите им - как бясно се спускаха нагоре-надолу по черно-белите листове и направо ги прогаряха с ентусиазма си.
Така четяха тия ми ти луди, щото по библиотеките лудите само останаха... Мишоците, захапали тия ми ти корици, а тая тишина ги е загризала пък тях...
Шумът иде само от очните им ябълки, които беснеят из листовете.
Опияняваща е тая лудост, ей,
и всички сме пияни като попове на кръщене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ако ти е харесало, кажи. Ако не - пак кажи.