Ако някой път погрешка влезна в тялото ти (наместо в моето) ще се загнездя на топче между ребрата ти и ще мъркам, когато да вдишаш (за да ти напомня, страх ме е да не забравиш и без да искаш да умреш). Ти ще си мислиш, че си болен, и ще се тъпчеш с лекарства и ще ходиш на лекар, а аз уж мъркам толкова тихичко.
После ще се разходя под косата ти, ще размахам опашка пред очите ти и ще се просна там, за да не давам да очите ти да виждат тая паплач. Пак ще тръгнеш по лекари, от ушите ще дочувам, че ми казват перде. Ами да, преде съм, изобщо не ми пука.
Като огладнея ще се смъкна надолу до плешките ти, за да изям всичките ти страхове и тежести (после ще се намушкам във устата ти и ще ги изкашлям). Без да искам закачих ноктите си на врата ти и оставих белези, сега ти казват, имаш шипове. Не шипове, казвам, а нокти.
Разхождам се измежду пръстите ти и на тебе сега много ти се пише, ах колко съм тайна. Не бой се, като ми омръзне ще се измуша през пъпа ти и ще се намърдам в някой друг.
Та мисълта ми беше за ребрата ти - не се страхувай... сега някой твой е там. И нейсе, не го предрусвай с хапчета, той само си мърка, защото го е страх да не умреш.
fffffffffffffffff.
ОтговорИзтриване