Той е едно добро, симпатично момче.
Понякога не изслушва,
понякога не говори,
но винаги е приятел.
Той е едно пухено нещо- почти мече.
Понякога обича,
до сега не е мразил,
но винаги е там, когато ти трябва.
Той е нещото, което винаги може да те накара да се усмихнеш.
Дори когато е мрачен,
или е с влажни очи,
но винаги търси в ужасното истина, и то не ужасна, а доста добра.
Той е нещо, така, изумително.
Понякога лесно сравним със геврек.
Той е съществено важната разлика
между мен и животното (в скоби човек).
