When God Became Rich

Имало едно време един Господ, но историята не започва с това. Преди него имало-ло-ло-ло един Сатана, но той в случая не е важен.
Господ, когото всички накратко наричали Бог (тъпо, не разбирам) живеел в облаците. Там умирал от скука. Тогава Бог решил да създаде нещо, което да се намира под облаците и го нарекъл Земя. На земята посял белите си семена и от тях се родили космати, пернати и люспести изчадия, но и те не са важни сега. Бог явно бил с неизживяно детство и много обичал да си играе в калта, като това му коствало милиони по-късно. Той кихнал право в едно кюфте от кал и вдъхнал живот на странното нещо, нарекъл го човек, по-късно го заплюл и го пратил на изток от рая заедно с окаляната му жена.
Насича, фокусирай, сега в центъра са недъгавите дечица (явен плод на кръвосмешение) на въпросното кюфте. Вдъхнатия живот одавна е загубил цената си, изчадията адови се самоубиват под път и над път. Каква загуба на Божието време, братя. Амин. Талантите (доколкото едни деца на кюфте от кал могат да имат такива) се изразяват в ритмично потропване с крак по мраморния под/паркет/плочки/мокет и всякаква подобна настилка. Въздуха не е за дишане, цветята не са за мирисане, водата не е за наближане, храната не е за вкусване, живота не е за живеене, а душата на бога одавна не живее в тия хора.
И когато тия хора вече нямаха какво да си кажат, тъй като нищо не мислеха, тогава се наложи Бог да направи Facebook. И Бог стана богат, стана мръсно богат, отвратително богат, а тъй като Бог не може да е мръсен, той даде парите на Втория си син- Марк.
Следващият милиардер ще се казва Йосиф и по мои изчисления ще продава души онлайн.


GETASOUL.ONLINE-SHOP.COM

Million

Няколко хиляди думи в един поглед, защото Да Погледнеш е по-силно от Да Кажеш.


Няколко хиляди мисли в един миг, защото да си спомниш е по-лесно, отколкото да запомниш. Хиляди души просто преминават. Космос. Ангели. И ние имаме криле- невидими, разбира се. Защо да ги хабим, влачейки ги по земята, докато ходим?
Сега отначало.
Има неща, които просто не се променят. Затова са орлите - да събират звезди и слънце. Мелодии. Кафе. Непонятно е как нещата просто се завъртат. Моменти(така и не се научих да я казвам тая дума). Близо. Далеч. Седмици, месец.
До тук нищо.
Дай пак.
Станах много рано, легнах много късно, кафето беше силно, две неща липсваха - главата ми и пантофите. Винаги ги няма. Пантофите ми, де. Главата се появи по едно време. Хващаш първата книжка под ръка и започваш да тършуваш за шибаните пантофи, за да влезеш в банята. Когато най-накрая ги намираш се натикваш в банята да отнемеш от зъбите си скъпоценния слой плака. Оглеждаш се - огледалото се пука. Проверяваш в шкафа - револвера е на място. Завърташ барабана, почистваш дулото и прострелваш тубичката с паста за зъби. Смъртоносно.
Общо взето така минава сутринта.
Политика две в едно.

Overdose

Най-големия страх го познавам от малка. Мама му викаше "да не се прекара нещо".
И така - не прекалявай. Не прекалявай с обичта, не прекалявай с омразата, не прекалявай с алкохола, не прекалявай с истините, не прекалявай със сближаването, не прекалявай с отдалечаването, не прекалявай с дрехите, не прекалявай с голотата, не прекалявай с прямотата, не прекалявай с грима, не ...
Бъди Колумб, открий скапан континент, на който всичко му е Достатъчно и го кръсти Златната среда. После, без да прекаляваш, заеми удобна поза и го притикай отзад така, че от върха на главата ти до него и от него до петите да има еднакво разстояние, за да е в средата.
Защо обществото се страхува от емоциите, от човешкото? Защо обществото се страхува от обществото?
Малка шибана статия. Идеята ми беше друга. Научете нещо за себе си. Повярвайте си. Вземете тежък (по възможност метален) предмет, огледайте се в него и си го забийте в окото. ..
На мен в това състояние ми тръгват сополи. Мисля, че е прекалено.