Ask Yourslave...

Да робува? Човек обожава да робува? В това вижда смисъла на живота си. Иначе казано, човек си умира да се определя като част от някакво цяло. И така, една сутрин се събуждаш и миризмата на роби те задушава. Погълнати от собственото си аз, те се кичат с веригите и белезниците си и аха-аха да кажат "Моите са със Сваровски!", "Моите ми ги сложиха в Мола!"
Болестно състояние... тичаш в тоалетната и повръщаш докато червата не ти се закачат на гърлото. Тогава идва момента на истината : сгромолясваш се върху тоалетната чиния и се чудиш "Кой съм аз? Не съм част от нищо! Не съм сектант, не съм вярващ, не проповядвам морал...Значи съм никой!"..
От тези умозаключения по-късно получаваш главоболия. Минават години, които пилееш в "търсене на себе си", което от моята гледна точка би могло да се интерпретира като "търсиш другите в себе си". Не си доспиваш, положението е кофти... и сега си готов за Нирвана - разбираш, че си част от сектата на самия себе си, че се мислиш за Господ и, че определяш биологичните си нужди като морал.
От тези умозаключения по-късно получаваш главоболия. Минават години, които пилееш в "търсене на себе си", което от моята гледна точка би могло да се интерпретира като "търсиш другите в себе си". Не си доспиваш, положението е кофти... и сега си готов за Нирвана - разбираш, че си част от сектата на самия себе си, че се мислиш за Господ и, че определяш биологичните си нужди като морал.
Питат те "Какво не ми е наред?" ...Отговаряш кратко : " Ask yourSLAVE ..."

Plane...

Коя съм, че да не се съглася? Хората просто се отказват от другите хора - съвсем неусетно (за мен). Остават четирима? Трима? Двама? Никой? После от дебрите на съзнанието си изваждаш някаква шизофрения, после ръцете ти треперят, после стомахът ти е на топка. Не знаеш нищо? Склероза. Падаш. Умираш. И толкоз. После отваряш очи и пак е сутрин, и пак няма никой, студено... Не разбираш кога става така, просто изведнъж се събуждаш от блажения сън на упоеното си съзнание и се усещаш празен като стая, макар да си добре обзаведен с псевдодругарчета.
Така стават нещата... четири, три, две, едно...
Дами и господа, затегнете коланите, навлизаме в турболенция...

If There Is...

Ако има нещо по-странно от лято през зимата, то сигурно е листата да капят, а да е май.
Невероятно но факт- човек рано или късно се разочарова от хората... ако може да мисли... Парадоксално - как можеш да се разочароваш от собствения си вид...Та нали си част от него?
Ако има нещо по странно от дяволи в Рая, то сигурно е ангели на пилона в стриптийз бар.
Всъщност не е толкова невероятно, колкото факт. Всеки се разочарова от себе си, но предпочита да го направи по-грандиозно, като за целта си измисля фрази от типа на "разочарова ме обществото". Ебахти егоизма, а?
Ако има нещо по-странно от захар в пицата, то сигурно е мляко в Данона.
Като цяло човек често се разочарова..или по-скоро му харесва да използва дълги, сложни думи за чувствата си, като се аргументира с това, че така е по-експресивен, а и ерудираната личност трябва да се ползва с широк речников запас...или да идиотства с него?
Ако има нещо по-странно от класическата музика, то сигурно е не-преиграването.
Разочароващо е колко често човек се разочарова от собственото си разочарование. Ами научете се да бъдете очарователни, но не за другите, а за самите себе си. Надали е твърде трудно, м?
Ако има нещо по странно от човека, то сигурно е майка му.

Trust

Всъщност въпросът е доколко хората си вярват. Има си и отговор - домного.
Обичат да повтарят "Всички хора са добри." Хората имат морал, имат ценности, имат идеали, имат чувство за такт, имат коли, имат черва, имат къщи, имат деца, имат гробни места, имат кости, после червеи, после прах, пръст, изгнили ковчези, зелена трева, фосфор, дълги нокти и коси, които приживе са гризали и скубали, имат всичко, но нямат мозък.
Защо?
Защото не всички хора са добри, защото има лоши хора. Може би съседът, който смила от бой децата си, всъщност е мил и добър чичко с лоши представи за добро възпитание? Може би педофилите всъщност се мислят за малки деца? Може би, ама надали.
Всъщност въпросът е доколко хората си вярват. Има си и отговор - твърде...

B. Sokoloff

Хората обичат да си въобразяват разни неща за космоса, нали?
Виждат големи нощни пеперуди, които някога са се валяли в прахта. Вятърът раздухва прашинките от пухкавите им тикви, луната ги огрява, а мръсната сган крещи "Комета! Комета!" ... и после някакви физици с говорни дефекти кръщават горките пеперуди на фасулеви растения...Хейл Боп...Нарича се боБ, проф. д-р Мозъчен-Инвалид.
После някъде става студено, бръмбарите мигрират, удря ги гръм, светват за секунди и малките им трупчета падат на земята овъглени... и пак тая паплач крещи - "Падащи звезди!", някой нахитрява и обяснява, че това е "метеоритен дъжд".
Не е ли пълно с малоумници?

Memories.rar

Разархивирах спомени.rar , за да получа ясна представа за положението. Какво ще се случи, когато те няма?И по-преди - имало ли те е някога в реален вид?

Уравнението е просто като смъртта. Ти си онова, което хората наричат Рай или Ад. Нещо, от което децата се страхуват, религиозните анатемосват, а аз обожавам до безхаберие... безхаберие към себе си. Ставаш и тръгваш...Хоп! Няма те?! И сега какво, Михайлова, какво? Здравей, главоболие. Здравей тъпа, скапана, вмирисана на есен сутрин! Здравей шибана, скучна, нещастна действителност!!!

Задачата, която разглеждам е проста като раждането. Живота се разделя на две - преди и след.... Преди и след кого? Преди и след какво? Парадоксално.

Чудя се кое ще ми липсва най-много? Дали начинът, по който ми се натрапваш като вмирисваш цялата ми сутрин с портокаловия си парфюм (а знаеш, че го обожавам)? Дали това, че яката ти никога не стои така, както на мен ми се иска? Дали това, че забравяш, че пия кафето горчиво? Дали кошмарният начин, по който подръпваш ризата си?.. Или всичко накуп?

Ти си мармалада, който оцапоти бялата риза на живота ми, а когато си тръгнеш няма от кого да взема мокри кърпички да я избърша. Ти... Ти! ... Ти си най-кошмарното нещо, което ми се е случвало...Защото, докато се питам имало ли те е някога, започвам да се замислям... Ще ме има ли мен, когато си тръгнеш?