неделя, 29 ноември 2009 г.

Ринге Ринге Рае.

И кучето си лае
и кервана си върви.

От малки циврещи четириноги всички прехвърчаме и ставаме тинейджъри.
Любящата ми майка казва "винаги съм се отнасяла с теб като с възрастен".
Голямо драго.. . Което всъщност обяснява защо никога не съм имала кукла Барби...А, да, имах една - баба ми я подари... ама беше черна и къдрава...Барби е курва...за тва ся шибаните заведения са пълни със секси обемни мадами на 12 години...покачени на СТАБИЛНИ токчета...

Имат си и цветущи речници.Толкова цветущи!.. Ще получа оргазъм на белия дроб.
Като започнем от брат и завършим с майка ти д#ба едно изречение може да добие изразност и благозвучност.
Само едно нещо още не схващам - кой, по дяволите, ви натиска, че светите?!
Надявам се коледната окраса да ви разцепи главите.

Друга тема - порното.
Значи всеки един филм на ужасите с култовите му кланета, черва, убийства и пи-пи-пичка му лелина още "не е препоръчителен" за деца под 12 години, но най-обикновеното порно е ЗАБРАНЕНО за ЛИЦА под 18 години.
Ако видиш 13 годишното копеленце да зяпа "Погрешен завой" и да ма'а пръжки с лук докъто си бърка в носа няма проблем - "то тва не е истинско", "само на филма, мама, само на филма е."Обаче ако видиш 17 годишния си син да разглежда със задоволство корицата на Плейбой примерно - СРАМ И ПОЗОР! Кой направи секса и голото тяло тема Табу, да му обясня някой работи.
Значи 70 годишното бабе на плажа, което се е пуснало по цици не е нищо особено, но младото, стегнато секси момиче - шу-шу-шу, чуден шум, възмутени пенсионерски погледи, надървени татковци и дядовци с пръст в носа или в задника.

И любимото ми младо поколение.
Уляля, дъртьо, като искаш уважение, що не си го заслужиш бе?
"Пък те пенсионерите на запад как живеят." Мчи да не съм ви го избирала аз бай ви СерГей Педеришев?Пардон - Станишев.
Смехотворно.
И по-после - защо никой не отдава малко ама мъъъъничко надежда в бъдещето.
Много ви е срам да признаете, че някой е бил или е по - добър от вас?!
Някой от вас да се сеща за "велик художник", който е живял като бял човек?.. . не мисля.
Приживе гениалността им плаши прокажените ви души, но като умрат вече може да изкарате някой лев от същата тази гениалност.. . пък и тея невероятни художници вече са малко умряли, спокойно, няма как да са по-велики от вас.
Плачевно.





Направо кошмарно.

събота, 21 ноември 2009 г.

Пясъчни портрети.

Почивам си в безкрая на пясъчно море.
Мокря лицето си с влажни мисли за отминали и бъдещи моменти.
Настоящето е жаркото слънце, което гори кожата ми.
Неописуема тишина пука тъпанчетата ми с крясъците си.
Всички ние сме художници на собствените си пясъчни портрети.Нали?
Перфектни лица отпечатъни в пясъка, размиващи се във времето.
Казват - пази се от перфекционизма на художника, в противен случай можеш да се окажеш карикатура на себе си.
Викове.Всичкия този пясък е твърде дългото многоточие на първата ми мисъл сутрин.. . "А ако не се бях събудила, щеше ли да е по-добре?"

Глупави въпроси, пълнещи тишината с противност.

Думите имат своя мирис, понякога ароматите им са толкова добре съчетани, а понякога дори ми люти на очите.
Ще направя школа.Ще науча хората да мълчат. Така истините ще се чуват по-силно.

Ще науча хората да рисуват своите пясъчни портрети в моя пясък.


Всичкият пясък на света е мой.Аз го притежавам.Принадлежи ми.

Мой - на мен.Ничий.Само мой.

Облягам се на пясъчно кресло и сънувам пясъчни сънища...и хората са от пясък.Целите са се сплъстили и миришат странно - на лошо съчетани думи...на мокър пясък...на кал... и се разпадат.

Малко е плашещо.Ще свикнеш с времето.

Елате и вижте моето изгарящо слънце - моето Настояще.Настанете се удобно върху илюзиите си и послушайте тишината.

Там са моите истини.Мои - на мен...Ничии...Само мои.