неделя, 8 март 2009 г.

Понакуцвам...

На Радослав :)

Всичко ще да е от времето...
Очудвам се на хората. При една промяна очакват нещо съвсем друго да се промени...
Аз съм айляк.
Обичам те.Стига ми.
Приятел си ми.Стига ми.
До мен си.Стига ми.
Не се отдръпвай, имам нужда от теб. Винаги.Каквото и да става аз ще търся одобрението ти, усмивката ти, очите ти.
Ти си най-добрият приятел, който някога съм можела да имам.
Не си отивай, няма да го понеса.
Не искам нищо от теб, освен да ми бъдеш приятел.Да мога да ти звънна днес, утре, в 3, в 5 сутринта просто за да питам как си...за да те причуя.
Знаехме, че никога няма да бъдем повече от приятели и май е по-добре така...но не си отивай, защото си едно от най-ценните същества в живота ми и ако един ден просто си тръгнеш...ще вземеш твърде много ...ще отидеш твърде далеч...не го забравяй, преди всичко ти си мой приятел...и ако се наложи ще си сложа главата в торбата за теб, знаеш го.
Обичам те...просто като приятел.Бъди такъв, какъвто си към мен...

Винаги до теб, въпреки всичко.