Ако ти кажа обичам те, би ли ми повярвал безрезервно?Би ли ми отвърнал със същото?А дали ще си честен?
Никога.
Никога не би ми повярвал безрезервно.
Може би.
Може би ще отвърнеш със същото,но няма никакво значение какво казваш.
Надявам се.
Надявам се да си честен,
защото аз съм тази, която наивно вярва в теб.Аз съм тази, която никога няма да се усъмни в усмивката ти.
Ако ти кажа липсваш ми, би ли се обърнал?Би ли изтрил сълзите ми?А би ли ме почувствал?
Да.
Да, би се обърнал, независимо какво ще ти ковства, защото вече веднъж си казал обичам те.
Сигурно.
Сигурно би изтрил сълзите ми, но аз нямам причина да плача, защото ме обичаш.
Разбира се.
Разбира се, ти вече ме чувстваш.Близо и истинска.Опитомена.
Защото същественото е невидимо за очите.
Защото да обичаш не значи да виждаш, да казваш, да мислиш...
Да обичаш значи да докосваш, да чувстваш, да усещаш...
Ако ти кажа, че никога няма да ти кажа "Обичам те", ще помислиш, че никога няма да те обичам.
Но нима думите трябва да доказват действията ни?Трябва ли да ти кажа нещо, за да го почувстваш?..Тъжно е.Тъжно е, че света е станал толкова сив и трябва нещата да ни бъдат посочвани ясно, за да ги "видим".
Промени се.Усмихни се.Обичай ме...Не го казвай !
Аз го знам, ти го знаеш...а ние сме единствените, за които това има значение.
Думите са излишни, остави ме този път да прочета очите ти.
Мълчиш...
Секунда и гласът ти вече ми липсва...
Пускаш ме...
Не мога да живея без ръцете ти.
Целувка...
Най-вкусните устни.
Не ми казвай нищо, нека гласът ти ми липсва.Накрая ще извикам името ти само за да чуя дума от тези устни...само за да усетя колко много се нуждая от теб, за да дишам.
