На първо четене нещата не са толкова зле, защото мъжете още развяват победния флаг с копието на марс или, иначе казано, зле стилизирания фалос. На второ четене, обаче, направо тичам към бакалията за нова самобръсначка, с която да диагонализирам добре изпъкналите ми от нерви сини и червени кръвоносни съдчета. Амин.
Хорото е хубаво нещо, зависи кой го води... И понеже подредени един до друг мъже правят армия, а подредени една до друга жени правят публичен дом, всички заедно се полюшваме с голямата въпросителна "Къде е разликата?, като удриваме с куцата нога на народния куровод.
Казвам това, за да кажа, че вече ми излизат киселини и лошо кашлям, защото имам алергия към простотии. Писна ми да чета революционерски или аз-съм-герой-и-се-бия-в-гърдите изказвания под всякаква форма.
В тая смешна постановка герои няма.
Има червеи.
Жалки.
Ама много жалки.
Които се прехранват с трупа на отдавна мъртвото общество. Пак Амин.
Отче наш, ти който си на небето, защо не си почистиш конюшната, защото съм чела, че при наличието на толкова много изпражнения, все някъде трябва да има и пони...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ако ти е харесало, кажи. Ако не - пак кажи.