Целият този живот минава в безмислено строене на розови дворци със сърцевидни прозорци за същества, които предпочитат да спят върху тоалетната чиния.
И като матрьошки в нас са натъпкани една след друга десетки души- наши и чужди.Разлика ? Няма. Еднакво продажни са.И търсим мисъл в безмисленото, а в мисълта няма смисъл.И глупост след глупост подредени прилежно, наречени простичко с думата Реалност. Живеем или просто съществуваме? Има ни и после ни няма. Когато изчезнем оценяват нещата , които са били осмивани приживе. И потни длани, бавно потърквани една в друга, и влажни очи, и чаша водка. Съществуване, а не живот - съдържателно колкото и съществуването на картонена кутия..празна.
И всяка една от тези души бавно отмъква нещо от теб - съкровено и лично.Нищо свято не остана за вас, блудници.
Още търся смисъл в реалността...вече малко по - отчаяна.
Харесва ми болката, която външния свят ми причинява...колкото и да крещя за нея...ми харесва.Кара ме да мисля.Кара ме да разбирам.Да се различавам от всички онези глупави същества - кухи и тъпи...бавни.
Сърцето ми е там вътре.Чака.
