За пореден път празна стая
и пълна глава.
Защо не млъкват ? Гласовете в главата ми ...
Мисля, че имам проблеми. Психически.
Щеше да е вярно, ако можех да мисля добре, но при всичкия този шум...
Тонове чувства. И малко математика.
Интензивни чувства обединени с интервал от Сълзи до Смях е решение на уравнението живот=смърт.
Какво толкова цените мизерните си животи, като в крайна сметка умирате.
Помнят ви след смъртта?
И какво от това, при все че отдавна изстинали в гроба сте загубени ...ура!
Каквото повикало, такова се обадило.
Живей бе, червей. След смъртта изяден от събратя.
Толкова много фрази.Изборът е труден.
Прочие, последната май си беше добре.
След смъртта изяден от събратя.
събота, 31 март 2012 г.
Cinnamon Crucifix
Няколко стотин хиляди мириса изпълваха стаята.
И няколкостотин хиляди думи.
И няколкостотин хиляди души.
И няколкостотин изобщо.
Количественият надхвърля качествения състав на населението ми и започват да се леят тия ми ти няколкостотин хиляди по три - излизат през прозорците, спъват се в прага на вратата и изхвърчат навън, а заедно с тях и всичките няколкостотин хиляди аромата.
Всичките, без един.
Една стая с размерите на душа трудно издържа на напрежението на три пъти по няколкостотин, а когато те си отидат вътре остава ароматът на страха им, на горящите им чела, на потта и кръвта им. Всичката карантия на тия три пъти по няколкостотин мирише,.. и всичката мирише на канела. Аромат на разпятие.
Там провесвам (както правя с прането) малкото мен останало в мен и го съзерцавам. Каква жалка комбинация от чусвтва, толкова износени и празни, че дори и някога да съм ги чувствала в разцвета им, сега са само парцали. Свързвам ги с дрехите си - обичам ги, обличам ги, парфюмирам ги и ги прегръщам... после ги горя на канелената клада и се отвращавам от собствения си вкус.
Моите трепети са апокрифна литература, те се навират между ръцете ти и ти прошепват, че жената може да изпитва оргазъм, че мозъкът ти може да мисли, че забременяването е следствие от секса и че баща ти е бил адски прост. Когато веднъж хвърлиш поглед върху тях, избираш какво ще ги правиш - ще ги скъташ по рафтовете на пръстите и очите си, или ще ги коронясаш с венец от тръни.
Впрочем, на моите трепети им е все едно. Даже на моите трепети им е нищо. Те се раждат от чудо и умират за глупава кауза, защото знаят, че ще свърши добре... или поне ще мирише добре.
От пердетата капе восък, защото са направени от свещи и горят. Горят заедно с канелената клада.
Хаха, ето я моята Голгота.
Но моят кръст мирише по-добре от твоя...
Абонамент за:
Публикации (Atom)