Най-големия страх го познавам от малка. Мама му викаше "да не се прекара нещо".
И така - не прекалявай. Не прекалявай с обичта, не прекалявай с омразата, не прекалявай с алкохола, не прекалявай с истините, не прекалявай със сближаването, не прекалявай с отдалечаването, не прекалявай с дрехите, не прекалявай с голотата, не прекалявай с прямотата, не прекалявай с грима, не ...
Бъди Колумб, открий скапан континент, на който всичко му е Достатъчно и го кръсти Златната среда. После, без да прекаляваш, заеми удобна поза и го притикай отзад така, че от върха на главата ти до него и от него до петите да има еднакво разстояние, за да е в средата.
Защо обществото се страхува от емоциите, от човешкото? Защо обществото се страхува от обществото?
Малка шибана статия. Идеята ми беше друга. Научете нещо за себе си. Повярвайте си. Вземете тежък (по възможност метален) предмет, огледайте се в него и си го забийте в окото. ..
На мен в това състояние ми тръгват сополи. Мисля, че е прекалено.
вторник, 15 март 2011 г.
четвъртък, 17 февруари 2011 г.
Crossroad
Насред кръстопътя от хиляди изречени думи, които се стичат от всички страни, сякаш е 17:30 в петък. Въртиш очи, клатиш неодобрително глава и мислите ти минават горе-долу така : "Виж, виж, виц...тц-тц-тц...гле'й, гле'й, гле'й"
Общо взето е само и точно това. В действителност часът е 23:27, все още е четвъртък и почти ти се гади от съвпаденията. Търкаш очи, чудиш се дали все пак едно кафе няма да дойде добре, четеш Гогол, гледаш телевизия, усещаш си перисталтиката на червата, излизат ти киселини, излизат ти и пъпки, почесваш се без да те сърби, хапеш си пръстите, изпадаш в паника, която е ритмично следвана от безподобно безхаберно БЕЗотношение, БЕЗмнение, БЕЗсъществуване, БЕЗумуване...
Хилядите думи обаче са с грешното впечатление, че е петък следобед и не спират да се бутат, мамка им. Водиш твърде смислени МОНОлози с твърде измислени хора, които междувпрочем си нямат и на идея за какво говориш.
Още думи, още много пропиляно време. Червено, жълто.
Бави се! Защо винаги се бави? Бави се проклетото зелено и тъкмо когато думите пускат съединителя за да отпрашат с мръсна газ право по вече познатия път - мисли-нерви-въздух-език-зъби - се налага да ги натъпчеш обратно в трахеята, да се задавиш с тях, да ги изкашляш и да ги преглътнеш.
Сега вече не ти понася. Студена пот се стича бавно, болезнено, мъчително през слепоочията, и засъхва някъде, за да започне да лепне и да ти обтяга нервите.
Тъкмо си преглътнал, затворил очи за части от секундата, пред погледа ти загасва зеленото, за да светне пак малкото червено кръгче горе. Странно. Именно зад теб няма никой. Именно пред теб няма никой. Именно никъде ... няма никой. Отваряш прозореца и получаваш поздрав от вятъра, който те продухва от четири страни. Навън - никой. Светофар - няма. Кола изобщо пък не е имало. Тръскаш не до там енергично глава, отпускаш я рязко и ... Супер, сега имаш отпечатана клавиатура на челото.
Часът е 23:31. Твърде малко време, твърде много глупости.
Общо взето е само и точно това. В действителност часът е 23:27, все още е четвъртък и почти ти се гади от съвпаденията. Търкаш очи, чудиш се дали все пак едно кафе няма да дойде добре, четеш Гогол, гледаш телевизия, усещаш си перисталтиката на червата, излизат ти киселини, излизат ти и пъпки, почесваш се без да те сърби, хапеш си пръстите, изпадаш в паника, която е ритмично следвана от безподобно безхаберно БЕЗотношение, БЕЗмнение, БЕЗсъществуване, БЕЗумуване...
Хилядите думи обаче са с грешното впечатление, че е петък следобед и не спират да се бутат, мамка им. Водиш твърде смислени МОНОлози с твърде измислени хора, които междувпрочем си нямат и на идея за какво говориш.
Още думи, още много пропиляно време. Червено, жълто.
Бави се! Защо винаги се бави? Бави се проклетото зелено и тъкмо когато думите пускат съединителя за да отпрашат с мръсна газ право по вече познатия път - мисли-нерви-въздух-език-зъби - се налага да ги натъпчеш обратно в трахеята, да се задавиш с тях, да ги изкашляш и да ги преглътнеш.
Сега вече не ти понася. Студена пот се стича бавно, болезнено, мъчително през слепоочията, и засъхва някъде, за да започне да лепне и да ти обтяга нервите.
Тъкмо си преглътнал, затворил очи за части от секундата, пред погледа ти загасва зеленото, за да светне пак малкото червено кръгче горе. Странно. Именно зад теб няма никой. Именно пред теб няма никой. Именно никъде ... няма никой. Отваряш прозореца и получаваш поздрав от вятъра, който те продухва от четири страни. Навън - никой. Светофар - няма. Кола изобщо пък не е имало. Тръскаш не до там енергично глава, отпускаш я рязко и ... Супер, сега имаш отпечатана клавиатура на челото.
Часът е 23:31. Твърде малко време, твърде много глупости.
вторник, 15 февруари 2011 г.
Wink
Да си честен значи да си груб, но да си груб не значи да си честен.
Боже, дай им публика и виж какво могат. Да сринеш слабия, да удариш страхливия те кара да се чувстваш силен. Друсат се с конски дози егоизъм, мечтаят за псевдославата, която им се полага, след последната грандиозна деградация на духа. Живот.
Гледаш и никой не виждаш, само празни глави, застопорени на кльощави вратове, върху които ти се струва нормално да стъпваш, но ти убягва едно - тези глави са пряко свързани с едни други неща, които също имат бузи, и не знаеш дали утре няма да ти се наложи да целуваш.
Примати. Рошави, безмозъчни, бездарни маймуняци, който биха си строшили главата, за да получат внимание. Изненада, горили такива, ЧОВЕКЪТ е важен, всичко друго минава, но когато раниш невинен, за да бъдеш ГОТИН получаваш цилиндричен кожен предмет в почти всички възможни дупки.
Защото, когато си честен, си груб, но когато насочиш войската си срещу слаби сам ставаш слабак...или пък?
Боже, дай им публика и виж какво могат. Да сринеш слабия, да удариш страхливия те кара да се чувстваш силен. Друсат се с конски дози егоизъм, мечтаят за псевдославата, която им се полага, след последната грандиозна деградация на духа. Живот.
Гледаш и никой не виждаш, само празни глави, застопорени на кльощави вратове, върху които ти се струва нормално да стъпваш, но ти убягва едно - тези глави са пряко свързани с едни други неща, които също имат бузи, и не знаеш дали утре няма да ти се наложи да целуваш.
Примати. Рошави, безмозъчни, бездарни маймуняци, който биха си строшили главата, за да получат внимание. Изненада, горили такива, ЧОВЕКЪТ е важен, всичко друго минава, но когато раниш невинен, за да бъдеш ГОТИН получаваш цилиндричен кожен предмет в почти всички възможни дупки.
Защото, когато си честен, си груб, но когато насочиш войската си срещу слаби сам ставаш слабак...или пък?
неделя, 30 януари 2011 г.
Ask Yourslave...
Да робува? Човек обожава да робува? В това вижда смисъла на живота си. Иначе казано, човек си умира да се определя като част от някакво цяло. И така, една сутрин се събуждаш и миризмата на роби те задушава. Погълнати от собственото си аз, те се кичат с веригите и белезниците си и аха-аха да кажат "Моите са със Сваровски!", "Моите ми ги сложиха в Мола!"
Болестно състояние... тичаш в тоалетната и повръщаш докато червата не ти се закачат на гърлото. Тогава идва момента на истината : сгромолясваш се върху тоалетната чиния и се чудиш "Кой съм аз? Не съм част от нищо! Не съм сектант, не съм вярващ, не проповядвам морал...Значи съм никой!"..
От тези умозаключения по-късно получаваш главоболия. Минават години, които пилееш в "търсене на себе си", което от моята гледна точка би могло да се интерпретира като "търсиш другите в себе си". Не си доспиваш, положението е кофти... и сега си готов за Нирвана - разбираш, че си част от сектата на самия себе си, че се мислиш за Господ и, че определяш биологичните си нужди като морал.
От тези умозаключения по-късно получаваш главоболия. Минават години, които пилееш в "търсене на себе си", което от моята гледна точка би могло да се интерпретира като "търсиш другите в себе си". Не си доспиваш, положението е кофти... и сега си готов за Нирвана - разбираш, че си част от сектата на самия себе си, че се мислиш за Господ и, че определяш биологичните си нужди като морал.
Питат те "Какво не ми е наред?" ...Отговаряш кратко : " Ask yourSLAVE ..."
Plane...
Коя съм, че да не се съглася? Хората просто се отказват от другите хора - съвсем неусетно (за мен). Остават четирима? Трима? Двама? Никой? После от дебрите на съзнанието си изваждаш някаква шизофрения, после ръцете ти треперят, после стомахът ти е на топка. Не знаеш нищо? Склероза. Падаш. Умираш. И толкоз. После отваряш очи и пак е сутрин, и пак няма никой, студено... Не разбираш кога става така, просто изведнъж се събуждаш от блажения сън на упоеното си съзнание и се усещаш празен като стая, макар да си добре обзаведен с псевдодругарчета.
Така стават нещата... четири, три, две, едно...
Дами и господа, затегнете коланите, навлизаме в турболенция...
Така стават нещата... четири, три, две, едно...
Дами и господа, затегнете коланите, навлизаме в турболенция...
If There Is...
Ако има нещо по-странно от лято през зимата, то сигурно е листата да капят, а да е май.
Невероятно но факт- човек рано или късно се разочарова от хората... ако може да мисли... Парадоксално - как можеш да се разочароваш от собствения си вид...Та нали си част от него?
Ако има нещо по странно от дяволи в Рая, то сигурно е ангели на пилона в стриптийз бар.
Всъщност не е толкова невероятно, колкото факт. Всеки се разочарова от себе си, но предпочита да го направи по-грандиозно, като за целта си измисля фрази от типа на "разочарова ме обществото". Ебахти егоизма, а?
Ако има нещо по-странно от захар в пицата, то сигурно е мляко в Данона.
Като цяло човек често се разочарова..или по-скоро му харесва да използва дълги, сложни думи за чувствата си, като се аргументира с това, че така е по-експресивен, а и ерудираната личност трябва да се ползва с широк речников запас...или да идиотства с него?
Ако има нещо по-странно от класическата музика, то сигурно е не-преиграването.
Разочароващо е колко често човек се разочарова от собственото си разочарование. Ами научете се да бъдете очарователни, но не за другите, а за самите себе си. Надали е твърде трудно, м?
Ако има нещо по странно от човека, то сигурно е майка му.
Невероятно но факт- човек рано или късно се разочарова от хората... ако може да мисли... Парадоксално - как можеш да се разочароваш от собствения си вид...Та нали си част от него?
Ако има нещо по странно от дяволи в Рая, то сигурно е ангели на пилона в стриптийз бар.
Всъщност не е толкова невероятно, колкото факт. Всеки се разочарова от себе си, но предпочита да го направи по-грандиозно, като за целта си измисля фрази от типа на "разочарова ме обществото". Ебахти егоизма, а?
Ако има нещо по-странно от захар в пицата, то сигурно е мляко в Данона.
Като цяло човек често се разочарова..или по-скоро му харесва да използва дълги, сложни думи за чувствата си, като се аргументира с това, че така е по-експресивен, а и ерудираната личност трябва да се ползва с широк речников запас...или да идиотства с него?
Ако има нещо по-странно от класическата музика, то сигурно е не-преиграването.
Разочароващо е колко често човек се разочарова от собственото си разочарование. Ами научете се да бъдете очарователни, но не за другите, а за самите себе си. Надали е твърде трудно, м?
Ако има нещо по странно от човека, то сигурно е майка му.
Trust
Всъщност въпросът е доколко хората си вярват. Има си и отговор - домного.
Обичат да повтарят "Всички хора са добри." Хората имат морал, имат ценности, имат идеали, имат чувство за такт, имат коли, имат черва, имат къщи, имат деца, имат гробни места, имат кости, после червеи, после прах, пръст, изгнили ковчези, зелена трева, фосфор, дълги нокти и коси, които приживе са гризали и скубали, имат всичко, но нямат мозък.
Защо?
Защото не всички хора са добри, защото има лоши хора. Може би съседът, който смила от бой децата си, всъщност е мил и добър чичко с лоши представи за добро възпитание? Може би педофилите всъщност се мислят за малки деца? Може би, ама надали.
Всъщност въпросът е доколко хората си вярват. Има си и отговор - твърде...
Обичат да повтарят "Всички хора са добри." Хората имат морал, имат ценности, имат идеали, имат чувство за такт, имат коли, имат черва, имат къщи, имат деца, имат гробни места, имат кости, после червеи, после прах, пръст, изгнили ковчези, зелена трева, фосфор, дълги нокти и коси, които приживе са гризали и скубали, имат всичко, но нямат мозък.
Защо?
Защото не всички хора са добри, защото има лоши хора. Може би съседът, който смила от бой децата си, всъщност е мил и добър чичко с лоши представи за добро възпитание? Може би педофилите всъщност се мислят за малки деца? Може би, ама надали.
Всъщност въпросът е доколко хората си вярват. Има си и отговор - твърде...
B. Sokoloff
Хората обичат да си въобразяват разни неща за космоса, нали?
Виждат големи нощни пеперуди, които някога са се валяли в прахта. Вятърът раздухва прашинките от пухкавите им тикви, луната ги огрява, а мръсната сган крещи "Комета! Комета!" ... и после някакви физици с говорни дефекти кръщават горките пеперуди на фасулеви растения...Хейл Боп...Нарича се боБ, проф. д-р Мозъчен-Инвалид.
После някъде става студено, бръмбарите мигрират, удря ги гръм, светват за секунди и малките им трупчета падат на земята овъглени... и пак тая паплач крещи - "Падащи звезди!", някой нахитрява и обяснява, че това е "метеоритен дъжд".
Не е ли пълно с малоумници?
Виждат големи нощни пеперуди, които някога са се валяли в прахта. Вятърът раздухва прашинките от пухкавите им тикви, луната ги огрява, а мръсната сган крещи "Комета! Комета!" ... и после някакви физици с говорни дефекти кръщават горките пеперуди на фасулеви растения...Хейл Боп...Нарича се боБ, проф. д-р Мозъчен-Инвалид.
После някъде става студено, бръмбарите мигрират, удря ги гръм, светват за секунди и малките им трупчета падат на земята овъглени... и пак тая паплач крещи - "Падащи звезди!", някой нахитрява и обяснява, че това е "метеоритен дъжд".
Не е ли пълно с малоумници?
Memories.rar
Разархивирах спомени.rar , за да получа ясна представа за положението. Какво ще се случи, когато те няма?И по-преди - имало ли те е някога в реален вид?
Уравнението е просто като смъртта. Ти си онова, което хората наричат Рай или Ад. Нещо, от което децата се страхуват, религиозните анатемосват, а аз обожавам до безхаберие... безхаберие към себе си. Ставаш и тръгваш...Хоп! Няма те?! И сега какво, Михайлова, какво? Здравей, главоболие. Здравей тъпа, скапана, вмирисана на есен сутрин! Здравей шибана, скучна, нещастна действителност!!!
Задачата, която разглеждам е проста като раждането. Живота се разделя на две - преди и след.... Преди и след кого? Преди и след какво? Парадоксално.
Чудя се кое ще ми липсва най-много? Дали начинът, по който ми се натрапваш като вмирисваш цялата ми сутрин с портокаловия си парфюм (а знаеш, че го обожавам)? Дали това, че яката ти никога не стои така, както на мен ми се иска? Дали това, че забравяш, че пия кафето горчиво? Дали кошмарният начин, по който подръпваш ризата си?.. Или всичко накуп?
Ти си мармалада, който оцапоти бялата риза на живота ми, а когато си тръгнеш няма от кого да взема мокри кърпички да я избърша. Ти... Ти! ... Ти си най-кошмарното нещо, което ми се е случвало...Защото, докато се питам имало ли те е някога, започвам да се замислям... Ще ме има ли мен, когато си тръгнеш?четвъртък, 29 април 2010 г.
Смолян (или Наръчник - Как да умъртвиш един град)
До колкото си спомням последния път, когато ходих на кино в Смолян, беше преди 5 години."Хари Потър и майка му в лудницата" или може би се бъркам, 'щото така като гледам май на луди ни правят.
И студено беше.Не, не ме разбрахте, навън беше топло, в киното, обаче си беше върла зима, а по земята се размятаха пуканки и косми на кълбета, а прахът се вдигаше чак до тавана...подходящо за атмосфера на Уестърн като "Хари Потър".
Всъщност филма изглеждаше доста стар заради Бримката на платното, изпълняващо ролята на екран.
Плачевно беше.И е.И ще бъде.
Наръчник "Как да умъртвиш един град" е в ръцете ти, защото с тези две ръце основно си бъркаш по дупките вместо да изпънеш гордо пръста, който се намира между показалеца и безименния, и най-накрая да изразиш мнение, безлично копеле.
Защото Замунда ти дава да си гледаш филмчетата, ама постановките в РДТ кой ти ги дава?Защо цяла сграда пустее и кой иска Лувър в София?
Майка ти иска.
Хванахте ни малкото градче и го изцедихте, ама до край го изцедихте, жив човек да не остане.
'Що не запалите библиотеката и да срутите галерията и музея, и на тяхно място не построите по един голям паметник на гъза и мустаците на Д.Я.
'Щото не само млади хора няма, то и стари не останаха.Пенсиите нямат къде да си прочетат вестника, а в 3ките не можем да се разминем с егото на контрольора.
Да ви еба в мизерните душици.
И град беше.
Ама беше.
И студено беше.Не, не ме разбрахте, навън беше топло, в киното, обаче си беше върла зима, а по земята се размятаха пуканки и косми на кълбета, а прахът се вдигаше чак до тавана...подходящо за атмосфера на Уестърн като "Хари Потър".
Всъщност филма изглеждаше доста стар заради Бримката на платното, изпълняващо ролята на екран.
Плачевно беше.И е.И ще бъде.
Наръчник "Как да умъртвиш един град" е в ръцете ти, защото с тези две ръце основно си бъркаш по дупките вместо да изпънеш гордо пръста, който се намира между показалеца и безименния, и най-накрая да изразиш мнение, безлично копеле.
Защото Замунда ти дава да си гледаш филмчетата, ама постановките в РДТ кой ти ги дава?Защо цяла сграда пустее и кой иска Лувър в София?
Майка ти иска.
Хванахте ни малкото градче и го изцедихте, ама до край го изцедихте, жив човек да не остане.
'Що не запалите библиотеката и да срутите галерията и музея, и на тяхно място не построите по един голям паметник на гъза и мустаците на Д.Я.
'Щото не само млади хора няма, то и стари не останаха.Пенсиите нямат къде да си прочетат вестника, а в 3ките не можем да се разминем с егото на контрольора.
Да ви еба в мизерните душици.
И град беше.
Ама беше.
неделя, 11 април 2010 г.
Mr.King, или как да ти завра цигарата в кривото гърло.
Въпросителна.
Увеличихте ми цигарите.
Непушач си?Пасивното пушене убива?
Дано, мамка ти мръсна, че чумата вече я няма да ви посече сичките.
Цените си живптеца сякаш е нещо повече от лайната, които ежечасово изливате от тоалетната ви право в моренцето, къде после топкате краченцата на кирливите ви дечица.
Сеч.
Удивителна.
Така както вие ми лазите по нервичките, никой не може.
Спокойно обръщам недоизмитата чаша с водка и се наливам.
Точка.
Трудно ли ви е да ме разберете?
Сигурно.
Пасивното пушене убивало...
Пасивното мислене също.
Увеличихте ми цигарите.
Непушач си?Пасивното пушене убива?
Дано, мамка ти мръсна, че чумата вече я няма да ви посече сичките.
Цените си живптеца сякаш е нещо повече от лайната, които ежечасово изливате от тоалетната ви право в моренцето, къде после топкате краченцата на кирливите ви дечица.
Сеч.
Удивителна.
Така както вие ми лазите по нервичките, никой не може.
Спокойно обръщам недоизмитата чаша с водка и се наливам.
Точка.
Трудно ли ви е да ме разберете?
Сигурно.
Пасивното пушене убивало...
Пасивното мислене също.
вторник, 6 април 2010 г.
Аз.
Ако има нещо по-здравословно от чаша водка, то би могло да бъде добре свита цигара.
Димът я обвива и формите й се очертават в тъмното...прилича на винена чаша, пълна с дъждовна вода.
Загасям тока и си представям как би изглеждала пред мен, с цигаре' и дълги кадифени ръкавици...Красота.Въображението ми прави формите й толкова изваяни.
Мога да усетя аромата й...на джаз и празен бар...на кабаре.
Играе карти.Пие джин.
Тананика си лъжовно блус...и все пак мирише на джаз.
Не е ли хубава.Толкова хубава...на тъмно.
Усмивката й е секси, а устните й напомнят чаша с Джак.
Задръжките й се равняват на косите й - къси...и все пак са там.
А косите й?
Миризма на пури - евтини при туй.
И може би леко скичени, несресани.
И все пак мирише на разврат.
И това не е тъжно, защото е развратна основно душата й.
Изглежда доволна от себе си.Картите й май са добри.
Цигарата свърши, до тук и с тъмнината.
Светнах тока и погледнах отново огледалото.
Колко е въображаема тя..
Димът я обвива и формите й се очертават в тъмното...прилича на винена чаша, пълна с дъждовна вода.
Загасям тока и си представям как би изглеждала пред мен, с цигаре' и дълги кадифени ръкавици...Красота.Въображението ми прави формите й толкова изваяни.
Мога да усетя аромата й...на джаз и празен бар...на кабаре.
Играе карти.Пие джин.
Тананика си лъжовно блус...и все пак мирише на джаз.
Не е ли хубава.Толкова хубава...на тъмно.
Усмивката й е секси, а устните й напомнят чаша с Джак.
Задръжките й се равняват на косите й - къси...и все пак са там.
А косите й?
Миризма на пури - евтини при туй.
И може би леко скичени, несресани.
И все пак мирише на разврат.
И това не е тъжно, защото е развратна основно душата й.
Изглежда доволна от себе си.Картите й май са добри.
Цигарата свърши, до тук и с тъмнината.
Светнах тока и погледнах отново огледалото.
Колко е въображаема тя..
събота, 27 март 2010 г.
Той е...
Той е едно добро, симпатично момче.
Понякога не изслушва,
понякога не говори,
но винаги е приятел.
Той е едно пухено нещо- почти мече.
Понякога обича,
до сега не е мразил,
но винаги е там, когато ти трябва.
Той е нещото, което винаги може да те накара да се усмихнеш.
Дори когато е мрачен,
или е с влажни очи,
но винаги търси в ужасното истина, и то не ужасна, а доста добра.
Той е нещо, така, изумително.
Понякога лесно сравним със геврек.
Той е съществено важната разлика
между мен и животното (в скоби човек).
Понякога не изслушва,
понякога не говори,
но винаги е приятел.
Той е едно пухено нещо- почти мече.
Понякога обича,
до сега не е мразил,
но винаги е там, когато ти трябва.
Той е нещото, което винаги може да те накара да се усмихнеш.
Дори когато е мрачен,
или е с влажни очи,
но винаги търси в ужасното истина, и то не ужасна, а доста добра.
Той е нещо, така, изумително.
Понякога лесно сравним със геврек.
Той е съществено важната разлика
между мен и животното (в скоби човек).
вторник, 29 декември 2009 г.
Весела Коледа от Министерството
http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&key=420557335
Евала тогава!Освен да заебем мобилните телефони, да завъртим старите шайби и да си говорим тайно, защото КГБ чуват всичко.
Простотата, Санчо, е като Министерството, което аз така лекомислено ще взривя.
Реве ми се.В кое време живеем? Уж демокрация... Може да ме глобят за опит за терористичен акт заради по-горното изречение.Свобода на словото..
Република - държава на народа.
Глупости.Къде е сега вашето мнение, народе?Къде е сега ДЕМОКРАЦИЯТА, СВОБОДАТА, ЛИЧНИЯТ ИЗБОР?Или и тях ги заровихте заедно с амбициите си?Като кукли на конци висите и не правите нищо, освен да гледате сериали от южната ни съседка и бавно да млящите прословутите пръжки с лук.
Бат ви Бойко уж е мъж...като мокро лайно в дъжд.И какво стана?
По член 1283, алинея 32 ви пожелавам да отивате на майната си.
Весела Коледа от Министерството и соц. нова година.
Евала тогава!Освен да заебем мобилните телефони, да завъртим старите шайби и да си говорим тайно, защото КГБ чуват всичко.
Простотата, Санчо, е като Министерството, което аз така лекомислено ще взривя.
Реве ми се.В кое време живеем? Уж демокрация... Може да ме глобят за опит за терористичен акт заради по-горното изречение.Свобода на словото..
Република - държава на народа.
Глупости.Къде е сега вашето мнение, народе?Къде е сега ДЕМОКРАЦИЯТА, СВОБОДАТА, ЛИЧНИЯТ ИЗБОР?Или и тях ги заровихте заедно с амбициите си?Като кукли на конци висите и не правите нищо, освен да гледате сериали от южната ни съседка и бавно да млящите прословутите пръжки с лук.
Бат ви Бойко уж е мъж...като мокро лайно в дъжд.И какво стана?
По член 1283, алинея 32 ви пожелавам да отивате на майната си.
Весела Коледа от Министерството и соц. нова година.
неделя, 29 ноември 2009 г.
Ринге Ринге Рае.
И кучето си лае
и кервана си върви.
От малки циврещи четириноги всички прехвърчаме и ставаме тинейджъри.
Любящата ми майка казва "винаги съм се отнасяла с теб като с възрастен".
Голямо драго.. . Което всъщност обяснява защо никога не съм имала кукла Барби...А, да, имах една - баба ми я подари... ама беше черна и къдрава...Барби е курва...за тва ся шибаните заведения са пълни със секси обемни мадами на 12 години...покачени на СТАБИЛНИ токчета...
Имат си и цветущи речници.Толкова цветущи!.. Ще получа оргазъм на белия дроб.
Като започнем от брат и завършим с майка ти д#ба едно изречение може да добие изразност и благозвучност.
Само едно нещо още не схващам - кой, по дяволите, ви натиска, че светите?!
Надявам се коледната окраса да ви разцепи главите.
Друга тема - порното.
Значи всеки един филм на ужасите с култовите му кланета, черва, убийства и пи-пи-пичка му лелина още "не е препоръчителен" за деца под 12 години, но най-обикновеното порно е ЗАБРАНЕНО за ЛИЦА под 18 години.
Ако видиш 13 годишното копеленце да зяпа "Погрешен завой" и да ма'а пръжки с лук докъто си бърка в носа няма проблем - "то тва не е истинско", "само на филма, мама, само на филма е."Обаче ако видиш 17 годишния си син да разглежда със задоволство корицата на Плейбой примерно - СРАМ И ПОЗОР! Кой направи секса и голото тяло тема Табу, да му обясня някой работи.
Значи 70 годишното бабе на плажа, което се е пуснало по цици не е нищо особено, но младото, стегнато секси момиче - шу-шу-шу, чуден шум, възмутени пенсионерски погледи, надървени татковци и дядовци с пръст в носа или в задника.
И любимото ми младо поколение.
Уляля, дъртьо, като искаш уважение, що не си го заслужиш бе?
"Пък те пенсионерите на запад как живеят." Мчи да не съм ви го избирала аз бай ви СерГей Педеришев?Пардон - Станишев.
Смехотворно.
И по-после - защо никой не отдава малко ама мъъъъничко надежда в бъдещето.
Много ви е срам да признаете, че някой е бил или е по - добър от вас?!
Някой от вас да се сеща за "велик художник", който е живял като бял човек?.. . не мисля.
Приживе гениалността им плаши прокажените ви души, но като умрат вече може да изкарате някой лев от същата тази гениалност.. . пък и тея невероятни художници вече са малко умряли, спокойно, няма как да са по-велики от вас.
Плачевно.
Направо кошмарно.
и кервана си върви.
От малки циврещи четириноги всички прехвърчаме и ставаме тинейджъри.
Любящата ми майка казва "винаги съм се отнасяла с теб като с възрастен".
Голямо драго.. . Което всъщност обяснява защо никога не съм имала кукла Барби...А, да, имах една - баба ми я подари... ама беше черна и къдрава...Барби е курва...за тва ся шибаните заведения са пълни със секси обемни мадами на 12 години...покачени на СТАБИЛНИ токчета...
Имат си и цветущи речници.Толкова цветущи!.. Ще получа оргазъм на белия дроб.
Като започнем от брат и завършим с майка ти д#ба едно изречение може да добие изразност и благозвучност.
Само едно нещо още не схващам - кой, по дяволите, ви натиска, че светите?!
Надявам се коледната окраса да ви разцепи главите.
Друга тема - порното.
Значи всеки един филм на ужасите с култовите му кланета, черва, убийства и пи-пи-пичка му лелина още "не е препоръчителен" за деца под 12 години, но най-обикновеното порно е ЗАБРАНЕНО за ЛИЦА под 18 години.
Ако видиш 13 годишното копеленце да зяпа "Погрешен завой" и да ма'а пръжки с лук докъто си бърка в носа няма проблем - "то тва не е истинско", "само на филма, мама, само на филма е."Обаче ако видиш 17 годишния си син да разглежда със задоволство корицата на Плейбой примерно - СРАМ И ПОЗОР! Кой направи секса и голото тяло тема Табу, да му обясня някой работи.
Значи 70 годишното бабе на плажа, което се е пуснало по цици не е нищо особено, но младото, стегнато секси момиче - шу-шу-шу, чуден шум, възмутени пенсионерски погледи, надървени татковци и дядовци с пръст в носа или в задника.
И любимото ми младо поколение.
Уляля, дъртьо, като искаш уважение, що не си го заслужиш бе?
"Пък те пенсионерите на запад как живеят." Мчи да не съм ви го избирала аз бай ви СерГей Педеришев?Пардон - Станишев.
Смехотворно.
И по-после - защо никой не отдава малко ама мъъъъничко надежда в бъдещето.
Много ви е срам да признаете, че някой е бил или е по - добър от вас?!
Някой от вас да се сеща за "велик художник", който е живял като бял човек?.. . не мисля.
Приживе гениалността им плаши прокажените ви души, но като умрат вече може да изкарате някой лев от същата тази гениалност.. . пък и тея невероятни художници вече са малко умряли, спокойно, няма как да са по-велики от вас.
Плачевно.
Направо кошмарно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)