Коя съм, че да не се съглася? Хората просто се отказват от другите хора - съвсем неусетно (за мен). Остават четирима? Трима? Двама? Никой? После от дебрите на съзнанието си изваждаш някаква шизофрения, после ръцете ти треперят, после стомахът ти е на топка. Не знаеш нищо? Склероза. Падаш. Умираш. И толкоз. После отваряш очи и пак е сутрин, и пак няма никой, студено... Не разбираш кога става така, просто изведнъж се събуждаш от блажения сън на упоеното си съзнание и се усещаш празен като стая, макар да си добре обзаведен с псевдодругарчета.
Така стават нещата... четири, три, две, едно...
Дами и господа, затегнете коланите, навлизаме в турболенция...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ако ти е харесало, кажи. Ако не - пак кажи.