Аз.

Ако има нещо по-здравословно от чаша водка, то би могло да бъде добре свита цигара.
Димът я обвива и формите й се очертават в тъмното...прилича на винена чаша, пълна с дъждовна вода.
Загасям тока и си представям как би изглеждала пред мен, с цигаре' и дълги кадифени ръкавици...Красота.Въображението ми прави формите й толкова изваяни.
Мога да усетя аромата й...на джаз и празен бар...на кабаре.
Играе карти.Пие джин.
Тананика си лъжовно блус...и все пак мирише на джаз.
Не е ли хубава.Толкова хубава...на тъмно.
Усмивката й е секси, а устните й напомнят чаша с Джак.
Задръжките й се равняват на косите й - къси...и все пак са там.

А косите й?
Миризма на пури - евтини при туй.
И може би леко скичени, несресани.
И все пак мирише на разврат.
И това не е тъжно, защото е развратна основно душата й.

Изглежда доволна от себе си.Картите й май са добри.

Цигарата свърши, до тук и с тъмнината.

Светнах тока и погледнах отново огледалото.
Колко е въображаема тя..