Уравнението е просто като смъртта. Ти си онова, което хората наричат Рай или Ад. Нещо, от което децата се страхуват, религиозните анатемосват, а аз обожавам до безхаберие... безхаберие към себе си. Ставаш и тръгваш...Хоп! Няма те?! И сега какво, Михайлова, какво? Здравей, главоболие. Здравей тъпа, скапана, вмирисана на есен сутрин! Здравей шибана, скучна, нещастна действителност!!!
Задачата, която разглеждам е проста като раждането. Живота се разделя на две - преди и след.... Преди и след кого? Преди и след какво? Парадоксално.
Чудя се кое ще ми липсва най-много? Дали начинът, по който ми се натрапваш като вмирисваш цялата ми сутрин с портокаловия си парфюм (а знаеш, че го обожавам)? Дали това, че яката ти никога не стои така, както на мен ми се иска? Дали това, че забравяш, че пия кафето горчиво? Дали кошмарният начин, по който подръпваш ризата си?.. Или всичко накуп?
Ти си мармалада, който оцапоти бялата риза на живота ми, а когато си тръгнеш няма от кого да взема мокри кърпички да я избърша. Ти... Ти! ... Ти си най-кошмарното нещо, което ми се е случвало...Защото, докато се питам имало ли те е някога, започвам да се замислям... Ще ме има ли мен, когато си тръгнеш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ако ти е харесало, кажи. Ако не - пак кажи.