Несвързаните мисли в главата ми.

Усмивката.
Студеният ти дъх във атмосверата.
Целувката.
И топлите ти устни върху моите.

Прегръдките.
И проклетият ти израз на красивото.
И Шепотът
Разклащащ като буен вятър чашите.

И думите
така прекрасни ... като моите
И погледът
огледален е на мислите.

Обичам те
Безизразно е както думите
Всичките
До една прикриват истини!

Докосване
И пак се чувствам толкова притисната
И мястото
Все сухо, но със теб е много хубаво.

И облакът
Закриващ светлите лъчи на слънцето
Ме топли нежно
защото пак съм в тебе сгушена.

И липсваше
Все за тебе бяха мислите
Има те
Във погледа ти губя се като във водопадите.

А, да, водопадите
Чак сега усетих хилядите шумове
Мълчанието
Ми припомни смисъла на думите

За мен и теб..
Тогава вече няма граници
и огъня
И той сега лекува раните

За дните,
дните, във които пак, одавна, бяхме двамата
Раната
От тогава ми стои, проклетата!

Лекуваш я
С милион целувки, но по бузата :)
Вечното
Е секундата до устните, които ме затоплят като Раховец!

Смехът ми
Слят така прилежно със усмивките
И залезът
Разшарил моя облак.

Нощта
Тъй кратка, като силите
И пак със думите
Ме караш да сънувам хубави неща

Сънят
По-нужен от красивото
Присъствието ти?
По-нужно от съня.

Защо?!
Нима нуждая се от другото?
Нима ми трябва друго на Света?
Красиво е.
Самотни, ние двамата
на по-хубавия край на вечността.