Понякога тая помия, която пресилено наричаме живот и милеем за нея , ни докарва в положение да избираме между... абе между работи, между които не ни се избира.
(три пъти "между" между редовете)
Общо взето гадна работа.
Избори.Бахти простотията.За първи път се замислям и си давам сметка за следното:
-първо - каквото и да избереш, винаги е грешка.
-като избереш в полза на някой друг после ти е шибано за доста дълго време.
-като избереш в полза на себе си после ти е двойно по шибано, но пък за същото време.
-когато гледаш да задоволиш всички в крайна сметка никой не е доволен, още по-малко благодарен - пак си се преебал.
И за чий @#$ го правим т'ва?
За същите онези индивиди, които никога няма да се съобразят с нас, когато му дойде времето.. . и повярвайте то ще дойде много по скоро от 800 дни :).
И тогава ще си храчиш на съвестта, драги, че някога си се заинтересувал от нечий задник.
А, да, избори.
И кво избрах отново?Да се прецакам, докъто другите си мислят как да ме преебът?
Ебахти лайфстайла.
Забавно ми е да се наслаждавам на собственото си нищожно, безцелно съществуване.
Забавлявам се още като си мисля как хората цял живот повтарят грешките на други хора.
Пример?
до 19 годишен ти повтарят, че сега трябва да учиш.Че ако сега вземеш всичко от живота какво ще правиш на 30?После идва големият лош Свят с големия дебел @#$ и ти го завира.И така мечтаните 30 години, на които уж трябва да почнеш да "взимаш " от живота, ти блъскаш да вадиш пари за да ги даваш на други хора, които също като теб блъскат за да ги дадът на други хора.От типа на любимия ми соц. лозунг - от всеки според възможностите, на всеки според потребностите.Честно казано направо ми се повръща от смешната въртележка за хамстери, в която сами сме се натъпкали като надрусани плъхове и въртим ли въртим.
Факана работа.Тоалетна хартия.
И дните ни са пълни с минали неща, които всъщност можем да наречем и бъдещи... те няма да се променят - "обществото " няма да позволи да се променят.
Може да си заврете шибания избор отзад сами, защото така или иначе някой ще ви го завре.
И сега, когато ме поставихте в ситуацията да избирам между вас и себе си аз пак избирам вас, защото съм глупачка... както винаги. :)
П.С: тва е може би най-слабата ми статия, но трябваше да кажа тези неща, за да не се вкисна.
Не, не е най - слабият ти пост! Аз го определям като един от любимите ми.
ОтговорИзтриванеМисля си, че е време да пуснеш автопилота. Да спреш да се притесняваш за изборите и множеството "между" между тях...Да затаиш дъх, да успокоиш ритъма на сърцето си...и да се вслушаш...Защото сърцата говорят, само когато има кой да ги чуе.
Такъв избор никога не може да грешен. Защото грешни избори няма. Защото всичко е въпрос на светоусещане и гледна точка. А с теб гледаме от една пейка, ми се струва.
Успокой се и се заслушай, защото аз все още чувам препъскащото ти сърце...