Изцедена.

Изцедена...последната капка кръв от сърцето ми, от вените ми...
Единствено гъста, черна, лепкава слуз се стича сега по кръвоносните ми съдове...
Напоена с гняв, омраза...
Омраза към разстоянието и към всичко останало, което я дели от него...
И как боли.Господи, как боли.Тази нечовешка болка от всеки тласък на шибаното ми сърце.
В очите напират онези горещи солени капки, които хората наричат сълзи...аз ги наричам унижение.
Унижение...пред самата себе си... коя съм и коя бях - една и съща, и същевременно толкова различна...
Загасям лампата и я светвам отново с надеждата тези прекрасни кафеви очи, които виждам, да изчезнат.
Уви, надежда всяка тука оставете...
Празна съм отвътре, изстъргаха всяко останало скрито късче душа от мен.
Превърнах се в празна кутийка... От цигари...
Напомня ми, че ми се допуши...Паля.Не ми пука какво ще стане...от мен не е останало нищо...една капка кръв потича от устатя ми - тя е последната.
По дяволите, как горя от вътре.Крайчетата на устните ми от спуснати бавно се приближават едно към друго.
Болката прелива в безмълвие...безмълвието - в гняв.
Огньовете на ада горят в очите ми.Не ме гледай, току виж си усетил малка част от болката, която изпитвам...а повярвай ми - само тази малка част ти е достатъчна да пожелаеш смъртта си...
И Татю ми каза - дръж се мъжки, путко..
И се държа, мамка му, хванала съм се здраво за на Господ...шлифера...
Не е работа да обичаш...но се налага...всяка болка за друга болка...Ако има някой, който може да те нарани повече от любовта, то тва си ти.
Бърз поглед към огледалото - гримът ми е заприличал на сажди...не ми пука особено.
Първото твърдо нещо...огледалото вече го няма...както душата ми.
И си повтарям послушно - дръж се мъжки, путко...
Обаче бавно шлифера на Господ се превръща във на Сайбията...нали - сещате се кое.

Няма да се пусна, мамка му... боса през ада минавам - няма да се пусна.

Изцедена съм...Изцедих сама болката от себе си.
В съзнанието ми остана само ти...и чужда душа - под наем.

Как мразя да обичам...а теб обичам твърде много...

Боли и онези капки унижение бавно се стичат по лицето ми...Вече спрях да им обръщам внимание..
Дали съм аз или някой друг... не познавам образа в счупените хиляди парченца...
Това огледало олицетворява сърцето ми, нали...Иронично, казват, че като счупиш огледало те чакат 7 години нещастна любов...Аз явно на бая огледала съм им ебала майката...Димът от цигарата - необходим и толкова непоносим...погледни ме?

Виждаш ли още това, което бях преди, защото аз виждам чудовище...и не знам дали да си вярвам.