Липса.

Липсва ми онзи мирис на замръзнали сополи в съботно-неделните сутрини.
Липсва ми пилешката супа с цели бутчета и картофи.
Липсва ми ПЪРЛЕНКАТА на Вес, за която така се смяхме.
Липсва ми сподавения от студ смях, до който само вие ме докарвате.

Цялата онази белота, която те кара да мислиш, че имаш проблем с очите.И всичките торби с лед върху натъртените ни задници в неделя вечер.Всеки ден, прекаран в коцукане из даскало.

Не би могло да съществува друго такова усещане, нали?
Както когато се натъпчем 9 човека в една кола.Когато Елена се зарови в снега и никой не обръщаше внимание на хленченето.Когато Мимка пропускашеза 100тен път бокса.Когато Вес,Тасо, Денис и Ицо паднаха един след друг.Когато карахме фрий и аз прегърнах горкото малко борче.Когато Туда лазеше под влека.Когато Чеф настъпи лопатата. Когато Тасо прехвърли уола.Когато с Вес се изсипахме като чували.И така нататък...


Не са ли най-хубавите моменти от зимата.

Липсва ми зимата.Радвам се, че идва пак.Радвам се, че пак някой ще търси лопатите, завряни на майка си отзад...Че пак някой ше идва да ми връзва обувките...

Липса.Липса на гадния звук от падането...и на многото смях после...

Липсата на трудното събуждане в понеделник сутрин.На тена на Тасо...хаха,на бретонче.
Липса на псувни относно някой заблуден скиор...

Чакаме първия сняг.