четвъртък, 3 септември 2009 г.

Грешна.

Не в онзи смисъл.

Грешна...Може би в желанието ми да бъда добра.

Ако се усмихна - греша.Ако съм тъжна- греша.
Кажи ми тогава, мога ли да бъда права?
Нима съм трън в очите Ви?


РАДВАМ СЕ.

Дано ВИ дразни достатъчно.

Не Ви ли писна да Сте слепи за всяка моя истина, за всеки мой образ, нарисуван с пръст във въздуха.
Аз съм жива.Не очаквайте да изстина така бързо, както всички останали.

Тишината е вредна.Извикай името ми!Раздухай прахоляка в сърцето ми, а аз ще махна паяжините, затворили за толкова дълго време клепачите ти.
И нека съм грешна, че напук на сивият Им свят обуя лилавите си чорапи.
И нека ме съдят, че се радвам въпреки, че са ме обградили с нещастие.
Нека сме грешни за това, че сме истински.
Грешни за гръмкия смях, за вулгарностите, за болката в ставите от проклетото падане.


Да мислят, че сме луди.
Защото сме.
Приятели.Завинаги.Каквото и да стане.
Един до друг, въпреки глупостта ни.


Въпреки различията.

И да, грешни сме, че се обичаме така.Истински.
Грешни сме, че умеем да се забавляваме.

И за това, че когато съдбата ни поднесе затворен път към Картола, ние псуваме Кметицата на майка и се смеем...пак.

Приятели.

Обичам ви.


Останете завинаги с мен.

Fuck
Racers
Squad:
Leny,Ves,Mim,Chef,Tasi,Haze,Johnson,Tedy.

Love u till the bottom of my snow soul, guys.

2 коментара:

  1. Браво, поздравче за това, както и за всичко останало... радвам се, че не криеш творенията си дълбоко в някоя папка на My Documents...Успех в "сивия Им свят"....остани с лилавите си чорапи...

    ОтговорИзтриване
  2. остани си цялата лилава! Обичам те,Ins и ти го знаеш!!!!!

    ОтговорИзтриване

Ако ти е харесало, кажи. Ако не - пак кажи.