Интрига

Следвайки своя естествен път , личните проблеми се превръщат в обществени интриги,заради които много хора пострадаха...Приятен (или не до там) театър,съчетаващ хорската простота и малодушие,се разиграва пред нас..Питам се до къде ще стигнем този път в малоумието си?И се чудя,не е ли реторичен моят въпрос?..Нима не видяхме до къде можем да стигнем?..Нима не усетихме студеното дъно на кладенеца...Или ще ровим под камъните,от нямане какво да правим?...На къде завъртяхме проклетия глобус,че се преобърна?...И Как един човек може да повярва,че слънцето изгрява от запад,само защото някой му го е казал...Ако сме стигнали до тук,хора,мисля еволюцията е променила хода на движение ,и ние от разумно мислещи същества се превръщаме обратно в онези примати,чийто живот е от ден за ден... Под теб земя,над теб небе...ама нищо друго не виждаш....И понеже ти липсва даже тъпата селска амбиция да направиш нещо от себе си , мозъкът ти остава в застой...Мързелът до такава степен променя (или премахва) гледната ти точка,че започваш да гледаш през най-изкривената призма,пречупвайки нещата под такъв ъгъл ,че не на теб да ти е добре,ами на Вуте да му е зле...И не заради нещо друго,а заради това ,че винаги търсим вината у другия ,сме тръгнали назад..А няма посока като "назад и нагоре..."