сивото

Базирайки се на смешния факт ,че живея в пародията на Лас Вегас-„Градът на греха” тоест Смолян-„Градът на интригата”,и по-специално в Квартала на Богатите,Райково,където никой не работи,но всеки има пари да се напие/надруса , този път ще отворя темата за „Сивия Град” и депресията ,която той предизвиква у хора като мен.... Баналността и скуката в малък град като този достига връхната си точка,когато разбереш колко еднакви хора познаваш,с колко ограничени мозъци си спорил и с колко самовлюбени тиквеници се налага да споделяш личното си пространство всеки ден,всеки час,както казваше Бай Тошо.Грешен извод бихте си направили,драги,ако мислите,че в провинция,или накратко – в това голямо СЕЛО ,животът е благоприятен.Грешка!Явно планинският въздух се отразява на тая част от мозъка,която ражда великите глупости...Как да не се депресираш,когато около теб светът е толкова еднообразен,стилът е окован в рамките на нормалното до педалското/курвенското,а животът тече по един и същи начин всеки ден... Е,да ,близо сме до природата...Но мисля,че повече наподобява джунгла,заради десетките шимпанзета по улиците...И да,питам се...Защо се чудят ,че пробивните хора бягат в по-големи градове...Защото има „пазар”!В нашето голямо село събираме да работят хората от кол и въже,’щото тия които стават за нещо още учат...или пък на чичо ти на снаха му братовчедка й си търси работа,и понеже е куха като градинска лейка и другаде не я зимат,ти я пращат на теб,’щото „нъли сме рода”...Как,кажете ми,да не се депресираш,когато виждаш как хората бягат от естественото,натуралното,за да бъдат колкото се може по измислени?...И как да се стърпиш,когато гледаш как поредния слобоумен тип си хвърля хартииката от мазния сандвич на пътя,не защото няма кошче,а защото няма акъл да се сеща...Животът,течащ и днес по същя проклет начин,отегчава ексцентричния поглед на хората,които се нуждаят от малко по-шарен цвят...А тази сивота носи на съзнанието маниакалня депресия и постоянно неврозно състояние,превръщайки красивият ум в болен мозък,в най-лошия смисъл на думата.Аромата на дим сутрин ти разваля не само кафето,ами и здравето...Пък с тия лекари,да не дава Господ да си хремав!...Помрачени физиономии пресичат пътя ти,а сухи и неприятни мисли са единственото нещо из главите на хората...Усмивката за поздрав е одавна забравено изражение на лицето ,но е трайно заместена със злобния поглед,който си срещал дори ти... В резултат от цялата тази противна помия,душицата ти се изкривява до ента,а погледът ти към света става все по-мрачен...В един момент осъзнаваш,че и ти си приспаднал към хората със злобни изражения,а мирогледът ти е станал сиво-черен,непозволявайки ти да различиш добрия,лошия и злия...