капка безмълвие...

Не се научихте да мълчите, когато можете да кажете само нещо изключително глупаво.
За толкова години.. . просто не успяхте?!
Плюя в гнусните ви човки.Плюя на мръсните ви слова.Плюя върху кашата, която изпълнява функцията на мозък в главите ви.
Някак си просто ви идва трудно и на-на-гор-ни-ще да мислите, преди да говорите.Всичката тази сган, която наричате реч, залива дните ви, мислите ви, съзнанията ви.. . отворете си гурелясалите очи, мамка ви.Препоръчително е преди да се гримирате, да си измиете гнусните, прашасали лица - може пък и душите ви да се поизтупат малко.
Колко болка има на дъното на сърцата ви, колко щастие, колко неизказани мили думи.. .а над тях.. . дебел, плътен слой поза.. . поза, от която или не можете, или не искате да се отърсите.
Празна стая - това съм аз.. . приятелите ми.. . те са тези, които избиват прозорец на източната ми стена, за да мога най-накрая да видя слънцето.

Слънцето, такова, каквото вие никога няма да го видите.

Броите до десет хиляди преди да ми споменете името - може да е най - голямата грешка в живота ви.
Потърсете онази капка безмълвие в себе си - може да е най-ценното нещо, което някога сте притежавали.. .